Изкуственият „идеален език“ – защо в крайна сметка загуби пред едно диво цвете?

Смятали ли сте някога, че ученето на чужд език е прекалено трудно?

Безкрайни думи за наизустяване, неразбираема граматика и всякакви странни произношения. Полагаме огромни усилия, само за да можем да общуваме с хора от различен културен произход и да видим по-голям свят.

В такъв момент може би ви е хрумнала една мисъл: колко хубаво би било, ако съществуваше универсален език, който е супер прост, логически перфектен и всеки може да го научи веднага?

Всъщност, преди повече от сто години, някой наистина превърна тази идея в реалност. Тя се нарича „Есперанто“ (Esperanto).

Неговият създател е полски лекар, който е станал свидетел на многобройните конфликти, възникващи между хора с различни езици поради неразбиране. Затова той искал да създаде неутрален и лесен за учене език, за да премахне бариерите и да свърже света.

Тази идея звучи направо безупречно. Твърди се, че граматическите правила на есперанто могат да бъдат научени за един следобед, а по-голямата част от речника произхожда от европейски езици, което го прави много достъпен за мнозина.

Въпреки това, повече от век по-късно, това „перфектно решение“ остава почти пренебрегнато, превръщайки се в нишово хоби в кръга на езиковите ентусиасти.

Защо?

Отговорът е прост: защото тя е като внимателно проектирано пластмасово цвете.

Перфектно, но без аромат

Представете си пластмасово цвете. То е с ярки цветове, перфектна форма, никога не вехне и няма нужда от поливане или торене. От всякакъв ъгъл то отговаря на определението за „цвете“, дори е по-„стандартно“ от истинско цвете.

Но никога няма да го обикнете.

Защото то няма живот, няма душа. То няма история за вкореняване в почвата сред вятър и дъжд, нито пък има онзи уникален аромат, който привлича пчели и пеперуди.

Есперанто е това пластмасово цвете в света на езиците. То е с правилна граматика, ясна логика и елиминира всички „нередности“. Но езикът никога не е бил просто студен инструмент за обмяна на информация.

Истинската жизненост на езика се крие в неговия уникален „аромат“ – тоест в културата.

Защо да учим нов език?

Учим английски не само за да разбираме наръчници за употреба, но и за да слушаме любими английски песни, да гледаме най-новите холивудски блокбъстъри и да разбираме техния хумор и начин на мислене.

Учим японски, за да изживеем лично летните фестивали от аниметата, да разберем самотата в текстовете на Харуки Мураками и да усетим майсторския дух в японската култура.

Зад думи като китайските „дзянху“ (буквално „реки и езера“, метафора за неофициалния свят или света на бойните изкуства), „юенфън“ (съдбовна връзка или предопределеност) и „янхуоци“ (топлината и жизнеността на ежедневието), както и английските „Cozy“ и „Mindfulness“, носят в себе си хилядолетия история, митове, обичаи и начин на живот.

Това е истинската привлекателност на езика, това е „ароматът“, който ни привлича да преодоляваме многобройни трудности, за да го научим.

А есперанто, това „перфектно цвете“, родено в лаборатория, точно това му липсва. То не носи общата памет на дадена нация, няма съпътстваща литература, музика и кино, нито пък остроумни забележки и шеги, които да се разпространяват по улиците и зад ъглите.

То е перфектно, но няма вкус. Хората не са обсебени от един инструмент, но са запленени от една култура.

Не се нуждаем от унификация, а от свързаност

Значи, мечтата за „свободно общуване по света“ е била погрешна?

Не, мечтата не е погрешна, просто начинът за нейното осъществяване се нуждае от надграждане.

Нямаме нужда да заменим всички пъстроцветни и разнообразни „диви цветя“ по света с едно „пластмасово цвете“, а да построим мост, който свързва всички градини. Не бива да жертваме уникалната култура и история зад всеки език в името на удобството на комуникацията.

В миналото това изглеждаше недостижимо. Но днес технологиите превръщат тази мечта в реалност по един по-прекрасен начин.

Инструменти като Lingogram са отличен пример. Това е чат приложение с вграден AI превод, което ви позволява да общувате свободно с хора от всяко кътче на света, използвайки родния си език.

Когато кажете на китайски „янхуоци“, събеседникът ви веднага ще види най-точния превод и обяснение. Не е нужно първо да ставате езиков експерт, за да усетите директно автентичността на чуждата култура.

То не изтрива уникалния „аромат“ на всеки език, а по-скоро ви позволява по-директно и лесно да усетите уханието на друго цвете.

Може би това е по-добрият начин за свързване на света: не елиминиране на различията, а прегръщане и разбиране на всяко едно от тях.

В крайна сметка, истинската комуникация започва, когато сме готови да оценим различията помежду си.