Защо японците използват един „мързелив йероглиф“, който ние вече сме забравили?
Когато гледате японски драми или четете манга, срещали ли сте този странен символ: „々“?
Той често се появява в думи като „人々“ или „時々“. Когато го видите за първи път, може да останете леко объркани: това печатна грешка ли е, или някакъв нов интернет символ?
Всъщност, това е „инструмент за мързеливци“, чиято функция е приблизително еквивалентна на нашето „+1“ при писане в чат или на математическия символ за степенуване (²).
Бърз клавиш за „копиране и поставяне“
Значението на този символ „々“ е много просто: повтаря предишния йероглиф.
- 人々 (hito-bito) = 人人, означава „хора“
- 時々 (toki-doki) = 時時, означава „често, понякога“
- 日々 (hibi) = 日日, означава „всеки ден“
Виждате ли, това е бърз клавиш за „копиране и поставяне“, вграден в самия език. Не е ли умно?
Още по-интересно е, че японците са му дали супер сладък прякор – „нома“ (noma).
Ако погледнете внимателно символа „々“, не прилича ли на комбинирани катакана „ノ“ и „マ“? Този прякор не може да бъде по-образен.
Най-познатият непознат „йероглиф“
Но най-изненадващото е, че този символ, пълен с „японски характеристики“, всъщност е истинско „китайско производство“ и има дълга история.
Произхожда от курсива на китайските йероглифи, а оригиналната му форма е йероглифът „仝“ (чете се tóng), който означава „същият“. Древните калиграфи, за да пишат по-бързо, са го изписвали в курсив като „々“.
Тази употреба се е появила още преди 3000 години върху бронзови съдове от династията Шан. Например, в надписи, съдържащи „子子孫孫“ (синове и внуци), вторите йероглифи „子“ и „孫“ са били изписвани като символи за повторение.
Точно така, този символ, който си мислехме, че е измислен от японците, всъщност е мъдростта на нашите предци. Просто в по-късната еволюция съвременният китайски език е възприел навика да повтаря йероглифите директно (например „人人“, „常常“), докато японският език е запазил този ефективен „мързелив символ“ и той е станал част от официалната им употреба.
Това е като да откриеш, че вековната семейна рецепта, която съседът ти използва, всъщност е измислена от твоя прапрадядо.
Езикът е съкровищница, пълна с „великденски яйца“
Следващия път, когато видите „々“, ще знаете, че това не е просто някакъв странен символ, а „жив фосил“, който е преминал през хилядолетия история и свързва китайската и японската култура.
В японската система за въвеждане просто напишете onaji (同じ) или dou (同) и лесно ще го намерите.
Светът на езиците е толкова чуден, изпълнен с такива неочаквани „великденски яйца“. Зад всеки символ може да се крие забравена история, свързваща различни култури. Ученето на нов език не е просто запаметяване на думи и граматика, а отваряне на врата към изследване на непознати истории.
Ако и вие сте очаровани от тези междукултурни истории и копнеете да общувате без бариери с хора от цял свят, тогава инструменти като Lingogram може би ще ви помогнат. Неговата вградена функция за превод с изкуствен интелект ви позволява да разговаряте с всеки на майчиния си език, сякаш сте стари приятели, които се познават от години, и лесно да откривате още междукултурни тайни.