Защо ученето на „лесен“ чужд език всъщност по-лесно те хвърля в капани?

Всички сме чували съвета: Искате да учите чужд език? Изберете такъв, който е „родственик“ на майчиния ви, и ще ви бъде много по-лесно.

Например, много китайци смятат японския за лесен за начално ниво, тъй като съдържа голям брой йероглифи (хандзи). По същия начин, за френскоговорящ, който иска да научи испански или италиански, това звучи като „лесен режим“, тъй като всички те произлизат от латински, като отдавна изгубени братя.

На пръв поглед това наистина изглежда като пряк път. На френски „Как си?“ е Comment ça va?, на италиански е Come stai?, а на испански е ¿Cómo estás?. Виждате ли, не приличат ли на едно семейство? Има много прилики в думите и граматическите структури.

Но днес искам да споделя с вас една контраинтуитивна истина: Понякога именно тази „прилика“ е най-големият капан по пътя на ученето.

Най-познатият непознат

Това усещане е като за човек, който говори само мандарин, да започне да учи кантонски.

Виждате „我今日好得闲“ (Днес съм много свободен/а), познавате всяка дума и дори можете да познаете приблизителния смисъл, когато ги свържете. Мислите си, че това е толкова лесно! Но когато проговорите с пълна увереност, откривате, че произношението, интонацията и дори основното значение на някои думи са коренно различни от мандарин.

Това чувство на фрустрация – „разбираш, но щом проговориш, бъркаш“ – е най-големият капан при ученето на „родствени езици“. Мислиш си, че поемаш по пряк път, но всъщност танцуваш в минно поле.

„Фалшивите приятели“ (False Friends) в тези езици са най-големите мини. Те изглеждат абсолютно същите като познатите ви думи, но значението им е напълно различно.

Ето един пример: Във френския, „цвят“ (couleur) е дума от женски род. Когато един французин учи испански и види думата color, той автоматично ще предположи, че тя също е от женски род. Резултатът? color в испанския е от мъжки род. Една малка грешка, която обаче разкрива интелектуална леност.

Такива капани са навсякъде. Колкото повече разчитате на „опита“ от майчиния си език, толкова по-лесно ще попаднете в тях. Мислите си, че поемате по пряк път, но всъщност отивате в напълно противоположна посока.

Истинското предизвикателство: не е да запомниш, а да забравиш

Когато учите изцяло нов, несвързан език (като китайски и арабски, например), вие сте като чист лист, който смирено приема всички нови правила.

Но когато учите „родствен език“, най-голямото ви предизвикателство не е „да запомните нови знания“, а „да забравите старите навици“.

1. Забравете мускулната си памет: Френският език има плавно произношение и равномерно ударение на думите. Италианският и испанският обаче са изпълнени с по-скоклив ритъм и ударения, което за един французин е като да накараш човек, свикнал да ходи по равно, да танцува танго – изключително неудобно.
2. Забравете граматическата си интуиция: Привикнали сте към определена структура на изречението и затова ви е трудно да се адаптирате към малките разлики при „роднините“. Тези разлики, макар и малки, са ключът към разграничаването на „местните“ от „чужденците“.
3. Забравете да приемате за даденост: Вече не можете да приемате, че „тази дума сигурно означава това, нали?“. Трябва да подхождате към всеки детайл с благоговение и любопитство, сякаш е нещо съвсем ново.

Как да избегнем тези „красиви капани“?

И така, какво да правим? Да се откажем ли от този „пряк път“?

Разбира се, че не. Правилният подход не е да избягваме, а да променим нагласата си.

Отнасяйте се към този нов език като към роднина, който „много прилича на вас, но има напълно различен характер“.

Признайте родството си (сходния речник), но още повече уважавайте неговата независима индивидуалност (уникално произношение, граматика и културни нюанси). Не си мислете постоянно „той трябва да е като мен“, а по-скоро бъдете любопитни „защо е такъв?“.

Когато се сблъскате с объркване, например когато разговаряте с испански приятел и не сте сигурни дали употребата на дадена дума е същата като във френския, какво правите? Гадаете ли?

За щастие, живеем във време, когато технологиите могат да премахнат бариерите.

Вместо да се терзаете наум, по-добре използвайте инструменти. Например, чат приложение като Lingogram, което има вграден превод с изкуствен интелект в реално време. Когато общувате с чуждестранни приятели, то може моментално да ви помогне да преодолеете онези недоразумения, възникнали поради „твърде голямата прилика“, позволявайки ви да общувате уверено и същевременно да научите най-автентичните употреби от реалния разговор.

В крайна сметка, истинското удоволствие от изучаването на „родствен език“ не е в това колко е „лесен“, а в това, че ви позволява да разберете по-дълбоко самия език – той има както общи корени, така и е разцъфнал в толкова различни красиви цветя в собствените си почви.

Оставете настрана арогантността на „разбира се“ и прегърнете смирението на „ето как било“. Само тогава това пътешествие ще стане наистина леко и завладяващо.