На 16 години – достатъчно зрели ли сте да решавате бъдещето на страната? В Германия този въпрос вече разпалва ожесточени спорове.

Чувствали ли сте се някога така?

Възрастните винаги обсъждат „важни“ неща на масата по време на вечеря – цени на имоти, политики, международни отношения. А вие, като млад човек, въпреки че в главата ви кипят безброй идеи – например тревога за екологични проблеми, недоволство от образователната система – щом отворите уста, винаги чувате: „Ти си още млад/а, не разбираш.“

Сякаш невидима линия очертава границата между „възрастни“ и „деца“. От тази страна на линията си без право на глас; от другата – са естествените вземащи решения.

И така, къде точно трябва да бъде тази линия? На 18, на 20, или... на 16 години?

Наскоро германците започнаха ожесточен дебат именно по този въпрос: дали възрастта за гласуване трябва да бъде намалена от 18 на 16 години.

Спор за „ключа на семейството“

Можем да си представим една държава като голямо семейство, а правото на глас – като „ключа на семейството“.

В миналото този ключ е бил в ръцете само на „родителите“ (по-възрастните граждани). Те са решавали всичко в дома: стила на обзавеждане (градоустройство), разходите за ток и вода (публичен бюджет), дори до колко градуса да е климатикът (екологична политика).

Докато „децата“ (младото поколение) в дома, въпреки че също живеят тук и ще живеят тук през следващите десетилетия, нямат ключ. Те могат само пасивно да приемат решенията на родителите.

Но сега „децата“ не са съгласни.

Глобалната младеж, представлявана от „екоактивистката“ Грета Тунберг, доказа с действия колко много я е грижа за бъдещето на „дома“. Те излязоха на улицата, призовавайки за внимание към изменението на климата – в края на краищата, ако „къщата“ в бъдеще стане все по-гореща заради решенията на възрастните, най-много ще страдат тези, които ще живеят най-дълго в нея.

Едно проучване от 2019 г. показа, че над 40% от младите германци са „много заинтересовани“ от политиката. Те вече не са поколението на „политически апатичните“.

Така някои просветени „родители“ (като Германската партия на зелените и Социалдемократическата партия) предложиха: „Защо не дадем по един ключ и на 16-годишните? Щом толкова много ги е грижа за този дом, трябва да имат право на глас.“

Това предложение веднага „разбуни духовете“ на „семейната среща“.

Противоположно настроените „родители“ бяха обезпокоени: „На 16? Наистина ли са помислили добре? Няма ли да бъдат измамени? Няма ли да мислят само да купонясват (да гласуват безотговорно) и да обърнат дома с главата надолу?“

Звучи ли ви познато? Това е просто подобрена версия на „Ти си още млад/а, не разбираш.“

Правото да решаваш бъдещето никога не е било даденост

Интересното е, че в историята стандартите за това „кой има право на ключа“ непрекъснато се променят.

В Германската империя през 19 век само мъже над 25 години са имали право на глас, което е представлявало едва 20% от общото население. По-късно жените също извоюваха това право. Още по-късно, през 1970 г., възрастта за гласуване е намалена от 20 на 18 години.

Виждате ли, така наречената „зрялост“ никога не е била твърдо установен биологичен стандарт, а по-скоро постоянно развиващ се обществен консенсус.

Един изследовател на демокрацията точно посочи: „Въпросът за правото на глас по същество е борба за власт.“

Партиите, които подкрепят намаляването на възрастта, разбира се, се надяват да спечелят гласовете на младите хора. Но по-дълбокият смисъл е, че когато едно общество започне да обсъжда „дали да даде право на глас на 16-годишните“, то всъщност преосмисля един по-фундаментален въпрос:

Доверяваме ли се наистина на нашето следващо поколение?

Вместо да питаме „Готов ли си?“, по-добре му дайте отговорност, за да се подготви

Да се върнем към метафората с „ключа на семейството“.

Притесненията ни са, че 16-годишните ще злоупотребят с ключа, след като го получат. Но замисляли ли сме се за друга възможност?

Именно защото му даваш ключа, той наистина започва да се учи как да поема отговорността на „член на семейството“.

Когато знае, че неговият глас може да повлияе на околната среда в общността и на училищните ресурси, той ще бъде по-мотивиран да се информира по тези въпроси, да мисли и да преценява. Правото поражда отговорност. Доверието само по себе си е най-доброто образование.

Така че, може би ключът към проблема не е в това „дали 16-годишните са достатъчно зрели“, а в това „дали сме готови, като им дадем права, да им помогнем да станат по-зрели“.

Този дебат, който се води в Германия, всъщност е проблем, пред който е изправен целият свят. Той засяга не само една бюлетина, но и начина, по който гледаме на бъдещето, и как вървим редом с младите хора, които ще го създават.

А в тази глобализирана епоха, разбирането на гласовете от далеч, участието в световните дискусии, става по-важно от всякога. За щастие, технологиите премахват бариерите. Например, инструменти за чат с вграден AI превод като Lingogram ви позволяват лесно да общувате с приятели от цял свят, независимо дали обсъждате правото на глас в Германия или споделяте вижданията си за бъдещето.

В крайна сметка, бъдещето не принадлежи само на една държава или едно поколение. Когато можете да се разбирате взаимно, този свят наистина става наш общ дом.