Защо английският ви е „без грешка“, но чужденците просто клатят глава недоумяващо?

Случвало ли ви се е?

Разговаряте с чуждестранни приятели и макар да сте произнесли всяка дума правилно и граматиката ви да е безупречна, изражението на събеседника ви става някак странно, а атмосферата моментално изстива.

Или пък сте изпратили чрез преводачески софтуер това, което смятате за напълно автентична фраза, но отговорът, който получавате, е: „Sorry, what do you mean?“ (Извинете, какво имате предвид?)

Често си мислим, че да научиш чужд език означава просто зубрене на думи и наизустяване на граматика – все едно сглобявате машина: ако частите са правилни, тя ще работи. Но пренебрегваме най-важното: комуникацията не е сглобяване на машина, а приготвяне на ястие.

Тайната на комуникацията не е в „съставките“, а в „майсторството на готвенето“

Представете си, че сте готвач.

• Речникът са различните съставки, които имате под ръка: говеждо месо, картофи, домати.
• Граматиката са основните стъпки за готвене: първо олио, после лук, джинджифил и чесън.

Повечето хора спират дотук. Те си мислят, че щом съставките са свежи (богат речников запас) и стъпките са правилни (безпроблемна граматика), със сигурност ще приготвят вкусно ястие.

Но истинските „майстор-готвачи“ знаят, че успехът или провалът на едно ястие често се определят от невидимите неща: правилната степен на приготвяне, подправянето и разбирането на вкуса на гостите.

Това е „уместността“ в комуникацията. Тя не означава дали казвате нещата „правилно“, а дали думите ви звучат приятно и уместно.

Ето един най-прост пример.

Приятел, който току-що е започнал да учи английски, вижда по-възрастен чуждестранен клиент и ентусиазирано го поздравява: „How are you?“ (Как сте?).

От граматична и лексикална гледна точка, това изречение е 100% правилно. Но е все едно да поднесете на уважаван гост директно чиния с проста домашна салата от краставици. Макар да няма нищо лошо, се чувства, че не е достатъчно официално, дори малко небрежно. В такъв случай, по-уважителното „How do you do?“ (Как върви?) би било като внимателно приготвено предястие, което моментално да повиши класата на цялото угощение.

Да казваш „правилните“ неща е техника; да казваш „уместните“ неща е изкуство.

Внимание! Не превръщайте своя „специалитет“ в „кулинарен кошмар“

Междукултурната комуникация е като да готвиш за гост от далечна страна. Трябва да познаваш неговите вкусове и културни табута, в противен случай твоите „деликатеси“ много вероятно да се превърнат в „кулинарен кошмар“ в неговите очи.

Чувал съм една истинска история:

Китайска делегация посетила Япония и при завръщането си японската страна подарила на ръководителката на делегацията изящен порцеланов „тануки“ (японско енотовидно куче).

Японците смятали, че тануки в японската култура символизира привличане на богатство и просперитет в бизнеса, което е прекрасно пожелание.

Но китайската ръководителка изглеждаше озадачена. Защото в нашия културен контекст „лисица“ или „тануки“ често се свързват с отрицателни думи като „хитрост“ или „дух на лисица/съблазнителка“. Едно добронамерено пожелание, поради разликите в културното „подправяне“, едва не се превърна в обида.

Това е все едно ентусиазирано да поднесете силно подправено ястие маосюеванг (традиционно пикантно ястие) на приятел от Гуандун, който не яде люто. Вие може да го смятате за върховен деликатес, но той вероятно ще не може да проговори от лютото.

Често комуникационните бариери не произтичат от езикова бариера, а от културни различия. Често несъзнателно използваме собствената си „рецепта“ (културни навици), за да готвим за другите, но забравяме да попитаме: „Какъв вкус предпочитате?“

Как да станем „майстор-готвач“ на комуникацията?

Така че, как можем да овладеем „майсторството на готвенето“ в комуникацията, така че всеки разговор да е напълно уместен?

1. Не бъдете просто „помощник-готвач“, а „дегустатор“. Не се фокусирайте само върху изразяването на собствените си мнения, а се научете да наблюдавате реакциите на другия. Едно негово микроизражение, една пауза, могат да бъдат оценка на вашето „ястие“. Слушайте повече, гледайте повече, чувствайте повече и бавно развивайте своите комуникативни „вкусови рецептори“.

2. Опознайте своите „гости“. С кого говорите? С близък приятел или със сериозен бизнес партньор? С млад човек или с по-възрастен? Сцената на разговора на непринудено парти ли е, или на официална среща? Точно както готвачът коригира менюто за различни гости, така и ние трябва да адаптираме комуникационния си стил според различните събеседници и ситуации.

3. Имайте „AI помощник-готвач“. В днешния глобализиран свят е невъзможно да владеем всяка културна „рецепта“ по света. Но за щастие, технологиите могат да ни помогнат.

Представете си колко хубаво би било, ако съществуваше инструмент, който не само да ви помага да превеждате „съставки“ (думи), но и да ви казва какъв е вкусът на това „ястие“ (това изречение) в културата на другия и с какъв „майсторлък“ (тон) трябва да го кажете?

Точно това прави Intent. Той не е просто преводачески инструмент, а по-скоро комуникационен помощник, който разбира културата. Вграденият му изкуствен интелект може да разбира дълбокия смисъл и културния контекст на разговора, помагайки ви да избегнете недоразумения, възникнали поради културна несъвместимост, и гарантирайки, че всяко изречение, което поднесете, ще накара другия да се чувства комфортно и уважаван.

Когато имате нужда да общувате с хора от цял свят, защо не позволите на Intent да стане ваш „AI помощник-готвач“ и да превърне всяка комуникация в приятно „кулинарно пътешествие“?

В крайна сметка, крайната цел на езика не е да покаже колко думи знаете, а да създаде връзка с друго сърце.

Истинският майстор на комуникацията не е „академичен отличник“ с изключителна памет, а „топъл мъж“ (грижовен човек), който умее да разбира човешките сърца.

Нека всички ние да израснем от „чираци“, които знаят само рецепти наизуст, в „майстор-готвачи на комуникацията“, които могат да приготвят топлина и доверие с думи.